4 сигнала, които издават тревожната привързаност на детето

Ако вашето дете трудно се отделя и буквално е вкопчано във вас, може ли развива тревожна привързаност.
Самата концепция се появява в средата на 20 век, когато психологът Джон Боулби забелязва, че децата се държат различно. Но много от тях, когато се разделят с майка си, пищят, дърпат се, вкопчват в нея и плачат.
Боулби стига до заключение, че това поведение е свързано с инстинктите за оцеляване. Но с израстването, постепенно децата започват да се отделят от родителя и все по-лесно. Това обаче не важи за всички. Някои продължават да се държат странно, когато мама или татко си тръгват.

През 1969 г. психологът Мери Ейнсуърт провежда експеримента "Странна ситуация". Тя изучава поведението на няколко деца на възраст от 12 до 18 месеца.
Първо майките си играят с децата, а след това за кратко излизат от стаята. Децата реагират различно. Някои от тях въобще не забелязват отсъствието ѝ, други плачат и се ядосват, когато майка им се връща.
Анализирайки резултатите, Ейнсуърт идентифицира четири вида привързаност: сигурни, устойчиви на тревожност, избягващи и дезорганизирани.

Тревожната привързаност се формира, когато родителите са непоследователни. В един момент са много внимателни към детето, а друг път недостъпни, не го чуват и то не може да предвиди дали ще се отзоват или не, обяснява детският психолог Мариа Шаталова..
Тази ситуация се характеризира с пълна липса на предвидимост. Случва се, когато поведението на майката често се променя: тя или го целува и прегръща, или повишава глас и може дори да го удари. Именно тези родители често формират у детето тревожен тип привързаност.

Признаци на тревожния тип привързаност
- Когато родителят си тръгне, детето много плаче, изпада в истерия и не се успокоява, а когато се върне. То плаче, крещи и не иска да отиде при майка си и дори ѝ се сърди. Детето със,  сигурен тип привързаност искрено се радва на завръщането на мама или татко.

- Такива деца не се чувстват добре с други възрастни. Това не трябва да се бърка с надеждния тип привързаност, когато детето също не иска да се раздели с майка си, но веднага се успокоява и вижда във възрастния, с когото е останало, заместваща фигура.

- Тези деца не се доверяват на другите възрастни, искат да бъдат постоянно до определен родител (мама или татко). Страхуват се да се разделят с родителите, опитват се да се вкопчат по някакъв начин в тях, да не бъдат, не дай Боже, изоставени.

- Като цяло, тревожният тип привързаност и характерен с това, че детето много се страхува да се бъде изоставено. Липсва му увереност, че ще бъде обгрижвано, когато е необходимо.

Какво трябва да направят родителите
Има значение на каква възраст е детето, но при всички случаи, докато живее при родителите си, те трябва да поемат отговорност и да променят поведението си.

Много е важно родителите да са стабилни, предвидими, тоест дори и да са заети и да нямат много време за общуване, важно е да изпълняват това, което обещават на детето.

- Осигурете на детето си стабилен график, за да направите живота му по-предвидим. Например: направете си ритуал всяка вечер да четете приказка или да закусвате заедно – цялото семейство и да ходите на разходка всеки уикенд. Тоест, трябва да е нещо познато, предвидимо, което ще позволи на детето да се чувства безопасно.

- Казвайте често на детето „Никога няма да те оставя“, „ Винаги ще съм до теб“, „Винаги може да разчиташ на моята помощ“. А думите трябва да са подплатени с дела.

- Ако разбирате, че детето е уязвимо: плаче, не се чувства добре, е важно вие да сдържате емоциите си. Бъдете там, подкрепете го, за да е сигурно, че винаги ще се притечете на помощ.

- Не оставяйте детето без да го предупредите, не забравяйте да се сбогувате с него. Грешка е майката да се измъква по „терлици“ и безшумно да излезе от дома, „за да не разстройва“ детето. Ако трябва да отсъствате, поддържайте връзка с него.
Мона Василева